Северна Африка носи основната тежест на политиките на Европа за екстернализиране: Анализатори

Тунис, Тунис – Тридесет и две годишната Една Мосай напусна Фрийтаун, Сиера Леоне, с четирите си деца преди три години.

„ Там не е елементарно. Няма храна, няма медикаменти, няма учебно заведение “, сподели тя. „ Полицията биеше и изнасилваше нашите братя и сестри. Видях това. “

Мосай е измежду стотиците хиляди, които бягат от Сиера Леоне всяка година, с цел да избягат от корумпираните управляващи и жестоките размирици; в този момент тя живее в дребен заслон от брезент и дървен материал в микро-бедния град, който се е образувал отвън офисите на Международната организация по миграция (МОМ) в Тунис.

Тя е възнамерявала директното пътешестване на фамилията си до Европа в една от дребните, нестабилни железни лодки, които транспортират бедните и обезверените хора в Европа.

„ Децата ще костват към 1000 тунизийски динара [$320]. Ще платя към 2500 динара [$800] “, споделя с вяра Мосай. Тя знае, че страната, в която се приютява, е сключила покупко-продажби и е получила финансиране от Европа, с цел да държи нея и хора като нея на открито, само че въпреки всичко е подготвена да опита.

Сблъсък на правила и реалполитика?

Mossay’s е история, която отеква в палатковия град на IOM и в различен лагер, където най-вече судански бежанци и мигранти търгуват между тях за храна и боклуци, а един деятелен млад мъж седи зад шевната си машина в очакване на клиенти.

Всички те бягат от неописуемите ужаси, пробвайки се да спасят себе си и фамилията си или да поддържат фамилията си вкъщи – хора, които се борят против система, която настойчиво се пробва да ги спре да избягат.

От противоположната страна на тези преследвани, обезверени хора, предприемащи брутални пътувания, с цел да се опитат да реализират върховенството на закона, дадено в Европа, са личните управляващи на Европа.

Европейските законодатели показаха скорошна договорка за 7,4 милиарда евро (8 милиарда долара) сред Европейския съюз и Египет като спомагателен прогрес в задачите на блока да сътвори буферна зона по крайбрежията на южното Средиземно море, подкрепяйки стените на „ Крепостта Европа “.

С парламентарните избори в Европейски Съюз, които би трябвало да се проведат по-късно тази година, и идващите кафяви и черни, чести изкупителни жертви на националния яд поради пропадащите стопански системи, Европейската комисия наподобява има намерение да сложи въпроса за миграцията на напред във времето.

Европейската политика на екстернализиране, т.е. изтласкване на опасенията по границите назад към прилежащите страни, не е нова.

От към 2015 година, когато колапсът на Сирия докара до рекордни равнища на миграция в Европа, блокът интензивно се стреми да изнесе своите опасения за миграцията на открито, като следствията за хората наподобяват като забавяне.

❕Това беше моментът, в който финансираната от Европейски Съюз LCG-302, лодка от либийската брегова защита, неразумно маневрира пред #GeoBarents RHIBS, излагайки на заплаха и оживелите като екипи на @MSF.

Благодарим ви Seabird, че наблюдавате от небето!

Източник: aljazeera.com